English [en]   العربية [ar]   български [bg]   català [ca]   Česky [cs]   Deutsch [de]   español [es]   فارسی [fa]   français [fr]   עברית [he]   hrvatski [hr]   Bahasa Indonesia [id]   italiano [it]   日本語 [ja]   Nederlands [nl]   polski [pl]   português do Brasil [pt-br]   română [ro]   русский [ru]   српски [sr]   தமிழ் [ta]   Türkçe [tr]   українська [uk]   简体中文 [zh-cn]  

This translation may not reflect the changes made since 2011-09-20 in the English original. Please see the Translations README for information on maintaining translations of this article.

Свободен софтуер и свободни ръководства

Най-голямата липса, която се чувства при свободните операционни системи, не е свързана със софтуера — това е липсата на добри ръководства под свободен лиценз, които да можем да включим в тези системи. Много от най-важните ни програми не идват с пълни ръководства. Документацията е съществена част от всеки софтуерен пакет и е голям пропуск, когато важен свободен софтуер не се придружава от свободна документация. Днес такива пропуски имаме много.

Някога, преди много години, мислех да уча Пърл. Сдобих се с копие на едно свободно ръководство, но ми се стори трудно за четене. Попитах други потребители за алтернативите и ми казаха, че имало и по-добри ръководства за начинаещи, само дето не били свободни.

Защо е станало така? Авторите на добрите наръчници ги написали за „О'Райли Асошиейтс“ и те били издадени под ограничителни условия — никакво копиране, никакво право за промени, без изходен код — и това ги отлъчва от общността на свободния софтуер.

И това не е първият път, когато нещо подобно се случва, а (за най-голямо съжаление на общността ни) далеч не е и последният. Оттогава досега издателите на несвободни ръководства са съблазнили още доста автори да наложат ограничения над наръчниците си. Често пъти се е случвало да чувам потребители на GNU разпалено да ми обясняват за ръководството, което пишат и с което очакват да помогнат на проекта GNU, и в следващия момент надеждите ми са се изпарявали при обяснението как са подписали договор с издател, който ще наложи такива ограничения над творбата, че за нас ще стане невъзможно да я ползваме.

А като се има предвид, че писането на добър английски е рядък дар сред програмистите, просто не можем да си позволим да губим по този начин помощна литература.

Свободната документация, също както свободния софтуер, е въпрос на свобода, не на цена. Проблемът с тези наръчници не е, че „О'Райли Асошиейтс“ иска пари за отпечатаните копия — това само по себе си не е проблем. (Фондацията за свободен софтуер също разпространява срещу заплащане отпечатани копия на свободни ръководства за GNU.) Но ръководствата за GNU са налични и във вид на изходен код, докато тези наръчници са достъпни само на хартия. Ръководствата за GNU са придружени от разрешение за копиране и промяна, а тези на Пърл – не. Проблемът е тъкмо в тези ограничения.

Критерият за свободно ръководство е практически същият като за свободния софтуер: въпросът опира до това на всички потребители да се предоставят определени свободи. Трябва да се позволи разпространението (включително комерсиално), така че ръководството да съпътства всяко копие на програмата, било в Интернет или на хартия. Разрешението за промяна на съдържанието също е нещо критично важно.

Като цяло, не смятам, че е от съществено значение на хората да се дава право да видоизменят всички възможни книги и статии. Когато става дума за писмено слово, нещата не стоят задължително по същия начин както при софтуера. Например, не мисля че вие или аз сме длъжни да даваме позволение за промяна на статии като тази, които описват нашите действия и възгледи.

Но има конкретна причина, поради която свободата за промяна е решаваща за документацията към свободния софтуер. Когато хората упражняват правото си да променят софтуера, като добавят нови екстри или преработват съществуващите, ако са добросъвестни, биха внасяли съответните промени и в документацията, така че да предоставят прецизна и използваема документация с променената програма. А ако едно ръководство забранява на програмистите да бъдат добросъвестни и да си свършат работата, или по-точно — принуждава ги да пишат ново ръководство от нулата всеки път, когато променят програмата, то това ръководство не отговаря на нуждите на нашата общност.

И макар че всеобщата забрана за създаването на производни версии е наистина неприемлива, съществуват някои ограничения върху метода на промяна, които не представляват проблем. Например, допустими ограничения са изискванията да се запазват заявлението за авторските права на оригиналния автор, условията на разпространение, или списъкът на съавторите. Също така няма проблем с изискването променените версии да съдържат информация, че са променени, и дори документът да съдържа цели раздели, които не подлежат на премахване или промяна, при положение, че разискват теми, които не са от техническо естество. (В някои ръководства на GNU има такива раздели.)

Тези видове ограничения не застрашават свободното съдържание, защото в практическо отношение не спират добросъвестния програмист да адаптира ръководството съобразно променената програма. С други думи, не спират общността на свободния софтуер да оползотвори документацията напълно.

При все това, трябва да е възможно да се променя цялото техническо съдържание на наръчника и после резултатът да може да се разпространява във всички обичайни среди и по всички обичайни канали. В противен случай ограниченията възпрепятствят общността, наръчникът не е свободен и така ние все пак се нуждаем от друго ръководство.

За жалост, често е трудно да намериш някого да напише нова помощна литература при вече съществуваща несвободна. Пречката е, че много потребители намират за достатъчно добър несвободния наръчник и не виждат потребност да се пише свободен. Не съзират пробойната в свободната операционна система, която трябва да бъде запълнена.

Но защо потребителите смятат, че несвободното ръководство върши достатъчно добра работа? Една част от тях дори не са се замисляли над този въпрос. Аз се надявам, че тази статия ще помогне това да се промени.

За друга част от потребителите несвободните ръководства са приемливи поради същите причини, заради които е приемлив и несвободният софтуер: те разсъждават от чисто практически съображения, без да вземат свободата за критерий. Тези хора имат своето право на мнение, но доколкото мненията им произтичат от набор от ценности, от който свободата отсъства, техните мнения не могат да бъдат ориентири за тези от нас, които ценят свободата.

Моля, помогнете този проблем да добие повече гласност. Ние непрекъснато губим помощна документация в лицето на несвободните издания. Ако разпространим посланието, че несвободните ръководства са незадоволителни, може би следващият човек, който пожелае да помогне на GNU с писането на документация, ще осъзнае преди да е станало твърде късно, че помощта преди всичко се изразява в това да отдаде работата си под свободен лиценз.

Можем също така да насърчим комерсиални издатели да продават свободни ръководства под „copyleft“, вместо несвободни. Един начин да помогнете в тази насока е да проверявате условията за разпространение на ръководството преди да го купите и да предявявате предпочитания към „copyleft“ пред „non-copyleft“ алтернативи.

[Забележка: Сега поддържаме уеб-страница съдържаща списък на свободни ръководства, които се предлагат от други издатели].

[FSF logo]“Our mission is to preserve, protect and promote the freedom to use, study, copy, modify, and redistribute computer software, and to defend the rights of Free Software users.”

The Free Software Foundation is the principal organizational sponsor of the GNU Operating System. Support GNU and the FSF by buying manuals and gear, joining the FSF as an associate member, or making a donation, either directly to the FSF or via Flattr.

връщане в началото