English [en]   العربية [ar]   Azərbaycanca [az]   български [bg]   বাংলা [bn]   català [ca]   Česky [cs]   dansk [da]   Deutsch [de]   ελληνικά [el]   español [es]   فارسی [fa]   français [fr]   hrvatski [hr]   magyar [hu]   Bahasa Indonesia [id]   italiano [it]   日本語 [ja]   한국어 [ko]   മലയാളം [ml]   Nederlands [nl]   polski [pl]   português do Brasil [pt-br]   română [ro]   русский [ru]   தமிழ் [ta]   Türkçe [tr]   українська [uk]   繁體中文 [zh-tw]  

Meet the GNU contributors in person at the GNU Hackers' Meeting!

The 8th GNU Hackers' Meeting takes place in Munich, Germany from 15–17 August 2014. It spans three days, and comprises talks about new GNU programs, status of the GNU system and news from the free software community.

Register now to secure your place.

This translation may not reflect the changes made since 2011-09-20 in the English original. Please see the Translations README for information on maintaining translations of this article.

Защо софтуерът не трябва да има собственици

от Ричард Столман

Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това по-лесно за всички нас.

Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който ползваме.

Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.

Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association — SPA):

Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз, когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават от ръка на ръка като „самиздат“. Разбира се, има и разлика: мотивът за контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите методи и същата жестокост.

Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им предоставим властта да контролират как използваме информацията:

От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат, да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това, което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която не можем да изучаваме или променяме.

Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик, потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.

И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват гражданския дух на нашето общество.

Ето защо ние казваме, че свободният софтуер е въпрос на свобода, не на цена.

Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този, който те пишат, трябва да набираме средства.

От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.

Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с най-висок приоритет.

Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат, че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.

В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти. Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с тази цел.

Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ, поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.

Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате програма, която е собственически софтуер. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това означава да каже „не“ на собственическия софтуер.

Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.

Вие заслужавате свободен софтуер.


Това есе е публикувано в книгата Свободен софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман.

[FSF logo]“Our mission is to preserve, protect and promote the freedom to use, study, copy, modify, and redistribute computer software, and to defend the rights of Free Software users.”

The Free Software Foundation is the principal organizational sponsor of the GNU Operating System. Support GNU and the FSF by buying manuals and gear, joining the FSF as an associate member, or making a donation, either directly to the FSF or via Flattr.

връщане в началото